„Кинотворбата е трагикомична сатира за киното, в която няколко герои, излезли сякаш от току-що завършила филмова продукция, се срещат, за да тръгнат на път с овехтял кемпер, няколко диска стари филми и подсъзнателното усещане, че миналото може да стане настояще, че споменът може да възроди стари надежди и да предостави нови хоризонти."
"История, в която митът се саморазрушава от великите битови сражения и реалността, винаги е по-различна от това, което ти се иска да бъде или от онова, което се разказва във филмите...“ - така авторите му представят „Пътуващо кино“ пред изкушените зрители.
Това е историята на трима кинаджии (Катерина Евро, Любен Чаталов, Юри Ангелов), които, провокирани от техен млад колега (Кристиан Макаров), завърнал се от Америка и стартиращ сега своята режисьорска кариера, тръгват из страната, като стигат до най-малките населени места, за да показват образците на българското и световното кино. По пътя всеки разказва своята житейска история, за да подреди собствения си пъзел и да започне от начало.
Историята на киното е вплетена в сюжета на „Пътуващо кино“ чрез напомнянето за кинообразци като „Великолепната седморка“, „Птиците“, „Апокалипсис сега“, „Ново кино Парадизо“, „Любовта е лудост“, „Козият рог“, но филмът задава и още много други въпроси като това какво е изкуството и какъв е неговият дълбок смисъл, какво се случва с киното, как се променя социалната и политическа реалност, как това рефлектира на културата и обществото.
„Нашият филм разказва за неща, които в трагикомичен план проследяват живота и взаимоотношенията на няколко бивши кинаджии, което обикновено е свързано с нещо интересно, завоалирано, може би и леко пикантно. Истината обаче е далеч по-драматична и това най-ефикасно може да се покаже с оръжията на комедията. Всъщност основната задача е внушението, посланието да дойде незабележимо при зрителя на подсъзнателно ниво. Тук сатирата не е метод, не е изчистен жанр, а само сатирична констатация в какво общество живеем, как и защо свикваме със статуквото и имаме ли всъщност кураж и надежда да се измъкнем от него. Самата история трябва да бъде забавна и интересна, а ако социалното послание е разпознато, именно в такава филмова структура, значи сме си свършили работата добре“, казва за новия си филм авторът на „Мадам Бовари от Сливен“, „Трака-трак”, „Време за жени”, „Асистентът”, „Слънчево”.
Останалите роли в „Пътуващо кино“ се изпълняват от Васил Банов, Борис Луканов, Досьо Досев, Андрей Слабаков, Васил Василев – Зуека, а по време на снимките екипът прекосява почти цяла България - от Жеравна през Твърдишкия Балкан до София. Това е филм и за неясните сенки на миналото; за самотата, неразбирането и любовта; за красивите чудеса на ежедневието и за националната светиня Васил Левски, присъстващ в съзнанието на хората като гранитен паметник.
* * *
Материалът е изготвен на база на информация, подадена от пресцентъра на София Филм Фест.
Comments